100 години от рождението на големия талант на българския театър – сценографа Стефан Савов
Днес се навършва точно век от раждането на Стефан Тодоров Савов – реализатор на над 300 сценографски решения на българска, руска и западна класика, както и на постановките на съвременни наши и чуждестранни драматурзи. Родният му град е Дряново, но животът му преминава в столицата. Там учи, там работи, там с изключителен усет и професионализъм създава художествените оформления на спектакли чрез декори, костюми и техника. Това житейско обстоятелство не му пречи да помни родното Дряново, да разказва за него с любов и да поддържа дружески отношения с мнозина дряновци, сред които са поетът Атанас Смирнов, общественикът Ганчо Койчев, юристът Станчо Вълчев и други. Струва ни се, че като негови съграждани, бихме били субективно-пристрастни в оценката си за таланта на Стефан Савов, и за да ви го представим по-добре, ще оставим другите да говорят за него:
“Ако човек попадне на списъка на постановките, реализирани за 50 години от Стефан Савов, ще установи, че през ръцете, ума и сърцето му са минали почти всички театрални хитове на последното петдесетилетие. Сякаш не е имало други сценографи през този период, сякаш всичките ни големи режисьори са предпочитали да работят с него, а самият Сатиричен театър е намерил в негово лице най-яркото си изобразително дарование.
…
Цялото творчество на Стефан Савов кипи от театър. Гледал съм много негови спектакли и винаги съм оставал с чувството, че на режисьора и актьорите не е оставало нищо друго, освен да се разположат в блестящите му сценографски изображения.” (Рашко Младенов)
“Със Стефан Савов сме стари приятели от близо трийсет години. Аз го ценя за това, защото той е един от малкото театрални художници със самостоятелно мислене. И с режисьора много много не говори. Казва: „Аз ще предложа моето виждане за нещата и след това ще говорим”. И това е по-верният път. Изведнъж режисьорът вижда нещо, което не си е представял, но то може да му даде идеи, за които не е подозирал. …” (Иван Радоев)
“Светът, който вече половин век създава в театъра Стефан Савов, е така ярък и привлекателен, толкова оригинален и неочакван, богат и разнообразен. Свят български, модерен и реалистичен, метафоричен и иреален, въздушен, красив и въздействащ. Работил съм със Стефан Савов повече от трийсет години, почти всички мои пиеси са получили образ и подобие най-напред от неговите ръце, като един малък господ той създаваше материалните измерения на мислите ми, на фантазиите ми, на идеите ми. Търсеше, намираше най-точният, най-яркият и запомнящ се образ на духа на драматургията, събираше го в няколко акцента, извайваше го в неочаквани и за мене форми, осветяваше го така, че този току-що създаден живот на сцената дишаше и разцъфтяваше като в някакво вълшебство.
Още от „Римска баня” бях запленен от майсторството му, от любовта, с която вършеше работата си, от прецизността и финеса на неговите проекти. Той превръщаше шперплата, дървото, желязото, платното в изкуство. И обогатяваше в голяма степен бъдещето представление с други внушения, идеи, подтекстове. Вършеше всичко това със скромност, присъща само на големите майстори, за които създаването на шедьоври е нещо естествено, което не се нуждае от думи и шум. То е тяхната работа, техният живот. …” (Станислав Стратиев)
Ако отзивите на тези авторитетни имена от културния небосклон на България вече са предизвикали вашия интерес и искате да узнаете повече за една изключително достойна за уважение личност, посветила себе си на театралното изкуство у нас, заповядайте на 14 май от 17:30 ч. в залата за временни изложби на експозиция “Колю Фичето”, където ще бъде открита изложбата “Сценографията като поезия на пространството” и ще се проведе среща със сина на Стефан Савов.