“РАЧО СТОЯНОВ – ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО”

Рачо Стоянов (1883 – 1951) е роден в Дряново, в семейството на занаятчия. Учи в Априловска гимназия, след което работи на различни места като писар, коректор, журналист, библиотекар, преводач и остава завинаги свързан и отдаден на словото.
Пъстрото литературно наследство оставено ни от Рачо Стоянов вълнува с богатата душевност, която неговите герои носят, а името му се налага и продължава да бъде познато в общественото съзнание с драмата „Майстори”. В нея най-ярко е разкрит талантът му на драматург и способността да изгражда силни, пластични и неповторими образи, които са вдъхновение за театралните сцени и до днес.
Върху 17 табла, със снимки на писателя и на негови лични документи, на корици и титулни страници от творчеството му, на плакати от сценични постановки по драматургичните му произведения, както и с дузина предмети и скулптурна фигура на главата на Рачо Стоянов, изработена от Димитринка Грънчарова, се представят личността, живота и творчеството на талантливия български творец от първата половина на ХХ век.

 

“ЧЕТАТА НА ПОП ХАРИТОН”

Изложбата е изготвена по проект и е осъществена с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
С текстове, снимки, графични изображения и документи върху 40 табла са представени войводата и членовете на военния съвет в четата на поп Харитон, и е отразена подготовката на въстанието в Първи търновски революционен окръг и героичната отбрана на Дряновския манастир в бунтовната пролет на 1876 г. Сформирали първия въстанически отряд в Северна България, предвожданите от поп Харитон и Бачо Киро 190 четници попадат в капан, влизайки в Дряновския манастир, за да попълнят мунициите си. Обградени от многохилядна редовна турска армия и принудени да привърнат обителта в своя крепост, въстаниците самоотвержено отстояват позициите си, не се предават въпреки неравенството на силите и отправените до тях ултиматуми, и водят една от най-продължителните битки във военната история на България.
Изложбата е посветена на героите от четата на поп Харитон, вписали своята саможертва в поредицата събития, довели до Освобождението на българския народ от многовековната османска власт.

 

“ХУДОЖНИЦИТЕ И ДРЯНОВО”

Изложбата “Художниците и Дряново” представя творбите на местни (дряновски) автори като Стефан Денчев и Иван Койчев, и на майстори на живописта, вдъхновени от град Дряново и околностите му, като Йордан Гешев, Иван Кънчев, Иван Марков, Стефан Щерев и др. и гарантира пълно визуално удовлетворение.
В пълния си състав* изложбата включва 45 произведения на изобразителното изкуство – част от колекцията на Исторически музей – Дряново. Тя отразява усещането за дряновския край през годините – такъв, какъвто са го видели неговите родни художници и пътуващи/гостуващи творци от цялата страна. Творбите в колекцията са рисувани в различна художествена техника и покриват близо стогодишен период, като във всяка една по своеобразен начин е уловена атмосферата на балканското градче, неговите исторически забележителности и красиви пейзажи.

* При необходимост, количеството картини може да бъде редуцирано и съобразено спрямо пространството за експониране.

 

“МАЙСТОР КОЛЮ ФИЧЕТО”

Изложбата е посветена на живота и творчеството на възрожденския майстор строител. Състои се от 15 табла (96/66 см), хоризонтално и вертикално ориентирани. Подготвена е с материали на Исторически музей – Дряново – чертежи, архивни снимки и цветни фотоси от съвремието.
Начало на изложбата е табло с църквата „Св. Никола” в Търново. Започната от майстор Иван Давдата, през 1836 година Колю Фичето я довършва и за умелата работа, по време на нейното откриване, е признат за майстор строител. На следващите табла хронологично са показани най-добрите постижения на майстора – черкви, обществени и частни сгради, манастирски камбанарии и мостови съоръжения. Акцентира се на детайли, характерни за създадения от Колю Фичето стил. Във всички тях е изявено умението му да съхрани ценното в българската строителна традиция, но и да я обогати с нови форми, за да създаде творчество с неподражаем облик. В края на изложбата е показана единствената снимка на майстора, от неговото погребение в църквата „Св. св. Константин и Елена” в Търново, през ноември 1881 година. 

Исторически музей Дряново