Изложба с графични рисунки на Николай Майсторов в Икономовата къща през август
През 2024 година художникът Николай Майсторов дарява на Исторически музей – Дряново 22 графични творби от цикъла „Песен на песните Соломонови“. Те са създадени в общуване с Георги Рупчев и Иван Методиев, превели древните текстове, но изданието се реализира в наши дни, след кончината им. Творческият път на Николай Майсторов е едно пластично развитие на вътрешния драматизъм на човека, дръзнал да осмисли себе си като създание на Бога, раздвоен между глината в ръцете на Бог и дъха Му. Цялото творчество на Николай Майсторов е белязано от търсенето на отговори за човека, от усилието му да се даде надежда, оголена, кървяща. Възторгваща надежда. Пластичния език на автора осмисля и превежда тези копнежи. Цикълът към „Песен на песните Соломонови“, като чиста графичност на изказа, се явяват едно пълнокръвно цяло с поетичния вик за любов, с желанието да се преодолее непълнотата в човека и той да осъществи своята цялост.
Дарението може да бъде видяно в Икономовата къща в град Дряново до средата на месец септември, в залата за временни изложби. Това създава особено усещане за възприятията, на фона на това, което предлага Икономовата къща като възрожденска архитектура /тя е построена от Колю Фичето през 1859 година/ и нейната постоянна експозиция от икони и стенописи, създадени от тревненските зографи. Така творчеството на една отминала епоха и създаваното сега ни показват на живо, че творящия дух на човека може да превъзмогне времето и да заживее в лоното на вечните значения.
***
Николай Майсторов е роден 1943 година. Завършва Художествената гимназия през 1963 г. и специалност живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ през 1969 г. в класа на проф. Ненко Балкански. От 1969 г. участва в общи художествени изложби, самостоятелни изложби прави през 1976, 1981 и 1984 г. През 1972–73 г. води занятия в Художествената гимназия, а в периода 1973–75 г. е асистент в Архитектурния факултет на ВИАС. Във ВИАС е хоноруван преподавател и между 1990 и 1993 г. Главен художествен ръководител на Първа частна художествена академия „Жул Паскин“ в София. Доцент в Славянския университет през 1998–99 г. Професор във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ от 2001 г. Професор в Нов български университет от 2007 г. Почетен професор на Нов български университет от 2013 г.
Създава живописни платна в жанровете фигурална композиция, портрет, както и графични творби – литографии и офорти. Творби на Майсторов са притежание на НХГ, СГХГ, галерии в страната и частни колекции в чужбина. През 1979 г. получава втора награда на изложбата „Леонардо и ние“. Удостоен е с националните награди за живопис „Захарий Зограф“ за 2004 г. и „Владимир Димитров – Майстора“ за 2017 г.
Негови рисунки са използвани за илюстрации на книги на Георги Рупчев, Владимир Левчев, Цветан Марангозов, Стела Павлова, Минчо Минчев, Боян Папазов, както и за български издания на творби на Шарл Бодлер, Чарлс Буковски, папа Йоан Павел II.
