Влиянието на античността в мостостроителството на Първомайстор Колю Фичето
Най-пълен архитектурен, технически и художествен израз на влиянието на античността върху периода на Българското Възраждане се открива в шедьовъра на Кольо Фичето – моста при град Бяла. Техниката на градеж на моста – обработени каменни квадри, правото платно и скулптурната украса показват силни антични/римски традиции в строителството на моста, преминали през времето чрез посредничеството на далматински и османски архитекти в Османската империя, а оттам и в културата зрялото българско Възраждане. В този случай творческият гений е български, което показва осмисляне на един вековен опит в строителството на мостове, който се реализира със средства на османската власт.
Мостът стои здраво, сурово и величествено над реката. Каменната плоскост се разчупва от скулптурните композиции, поставени върху 14–те стълба. За съжаление са оцелели само 4. Именно те показват античните влияния в строителството на моста, заедно с формата, начина на градеж и конструктивните особености. Каменните скулптури в горния край на вълнорезите са изпълнени в техниката на висок релеф. В тях се открива далечен отглас от изкуството на античността – точно, правилно, реалистично представени пропорции на изобразените животни и фантастични същества. Водещото начало е реализмът. Стиловите особености са характерни за Зрялото Възраждане – търсен е подчертано естетически ефект, мащабност на композициите, стремеж към детайла и монументалност. Поставянето на релефите върху горния край на вълнорезите има подчертано апотропеично значение. Всички изображения са представени в нападателна поза с отворени усти. Всичко почива на скрит смисъл и послание и е продиктувано от техните функции и предназначение. Това са същества-пазители срещу стихии и зли сили. Тяхното място върху устоите на моста има функциите да предпазва, да пази моста от наводнения, разрушения и катаклизми. Поставянето на апотропеични изображения по мостове показва стари традиции идващи от античността. Изображения на животни и фантастични персонажи се срещат още в Древна Месопотамия, Древна Тракия, Гърция и Рим. Те са поставяни на порти и врати, върху мостове и крепостни стени. Според Ива Любенова Никола Фичев пресъздава върху устоите на Беленския мост цял пантеон от апотропеични изображения.
Изображението на лъв е основен охранителен типаж. Този апотропеичен образ се открива още в зората на античната европейска цивилизация – в портите на гръцката Микена. В Древна Тракия лъвът е едно от най-разпространените животински символи в културата, и като сакрален образ за траките, се идентифицира с процесите на държавно обособяване в тяхната социална структура. Като символ семантично е обвързан с царската власт и се явява се нейно проявление и това е важна, ясно отчетлива част от митико-религиозния репертоар в изкуството на траките. Лъвът присъства и в българското изкуство и архитектура от Първото царство – скулптурите на лъвове от главната източна порта на езическата столица Плиска, в плочите от Стара Загора и в изкуството и архитектурата на Второто българско царство – върху капители на колони и като хералдичен знак на царските династии. Той е изразен в множество предметни форми на материалната култура на българите, но особено силно се изявява в каменната пластика.
Изобразяването на грифон/змей е с дълбоко символично значение. Една от най-важните функции на змея като български митологичен персонаж е да бъде стопанин, покровител. Змеят/Грифонът пазят землището от градушки и бедствия, от лами и хали и от другоселските змейове. Щом се зададе черен облак, който носи порой и град, змейовете излизат да се бият с халата, която го предвожда. Змеят се свързва с редица атмосферни явления — облак, дъжд, вятър. Където падне змей, вали пороен дъжд. Змейовете пазят ветровете и дъждовете затворени в големи подземни пещери и ги пускат по свое желание. Така те регулират водния баланс и могат да предизвикат суша или наводнение. Тези апотропейни функции обясняват присъствието на този митичен персонаж в устоите на моста при гр. Бяла.
Останалата група от животни и митични същества, които са представени като релефи върху колоните на моста са тези, свързани с водата и нейните свойства – лебед и нимфа. Тези водни създания имат също функциите да предпазват, те са водни сили и чрез тяхното покровителство водата се укротява. Реката има свое божество и това е нимфата. Това обяснява защо изображението е поставено от Кольо Фичето като апотропеичен символ. По този начин реката се омилостивява, а мостът ще пребъде във времето.
Трябва да се отбележи силното влияние на античността в цялото творчество на Никола Фичев. Неговите творби и паметници са част от културата на българското Възраждане. Те показват силна връзка с древните традиции, нещо повече, тези традиции са извор на вдъхновение, модели и опит за българския възрожденски майстор. От тях той черпи готови образци, които пречупва през собствения си естетически светоглед, за да подари на сънародниците си и на нас, като техни наследници, едно изкуство, което в основата си е дълбоко синкретично, еклектично в своята същност, силно повлияно от античността.
Автор: д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.
